По-висок растеж на брутния вътрешен продукт (БВП) на България, забавяне на инфлацията, но и бюджетен дефицит, който ще надхвърли лимита от 3% на еврозоната. Това прогнозира Европейската комисия (ЕК) в есенната си макроикономическа прогноза, публикувана в понеделник. Според прогнозата българската икономика ще нарасне с 3% през 2025 г. и с 2,7% през 2026 г. За сравнение пролетните очаквания бяха съответно за 2% и 2,1% растеж.
Въпреки ревизията нагоре на прогнозата за трите години икономическият растеж ще се свие до 2,1% през 2027 г. Това е резултат, който България не е виждала от годините след финансовата криза в САЩ и Европа. Според графиката по-долу, сравнима година е 2011 г., последвана от още няколко години на икономическа стагнация.
Европейската комисия обяснява, че забавянето на растежа ще се дължи на по-ниското потребление и инвестиции в резултат на по-слабите публични разходи.
През 2026 – 2027 г. се очаква растежът на частното потребление да се забави в съответствие със забавянето на растежа на заплатите и социалните трансфери. Очаква се частните инвестиции да продължат да подкрепят растежа, тъй като бизнес доверието се подобрява в контекста на присъединяването към еврозоната“, казаха от ЕК.
Проблеми с дефицита
Интересното в прогнозите на ЕК е, че тя очаква България да изпълни Маастрихтския критерий за 3% дефицит и тази, и следващата година. Анализатори и експерти, включително бившият финансов министър (2014-2020 г.) Владислав Горанов, предупредиха, че при сегашното ниво на автоматично нарастващи разходи България върви към дефицит от над 3% от БВП.
Държавният бюджет обаче е съставен с 3% дефицит, въпреки че приходите, покриващи безпрецедентните разходи, отново изглеждат неправдоподобни.
Разходите продължават да растат по-бързо от приходите въпреки усилията за подобряване на събираемостта на данъците, връщането към стандартните ставки на ДДС за хляба и ресторантьорските услуги и положителния ефект от ръста на заплатите в частния сектор“, пише ЕК.
Според тях публичните инвестиции ще бъдат по-високи през тази година, отколкото през 2024 г., което отразява ускореното изпълнение на Плана за възстановяване и устойчивост и планираните доставки на отбранително оборудване.
През 2026 г. се очаква натискът от разходите за заплати и пенсии в публичния сектор да намалее, а капиталовите разходи за отбрана се очаква да бъдат по-ниски, което да доведе до намаляване на дефицита до 2,7%. Това не е така през 2027 г.
През 2027 г. на фона на втората фаза на планираните доставки на отбранителна техника на стойност 1,2% от БВП и при липса на компенсаторни мерки се очаква дефицитът да нарасне до 4,3%“, предупреждават те.
Храната ще остане скъпа
Колкото до инфлацията, тя ще се забави след 2026 г. Същото прогнозираха и в пролетната им макропрогноза. Цените на храните обаче ще останат високи.
По-високата инфлация на храните се обяснява както с по-високите цени на вноса, така и с нарастващите разходи за труд за местните производители“, се казва в доклада.
Какво ще стане със заплатите
Както посочват много икономисти, двуцифреният ръст на заплатите в момента е основен фактор за високото частно потребление. Това се потвърждава и от ЕК, която посочва, че заплатите са нараснали „значително в повечето сектори през 2024 г. и първата половина на 2025 г. поради корекции за високата инфлация през 2022 – 2023 г.“.
Очаква се растежът на заплатите да се забави, тъй като инфлационният натиск отслабва и частният сектор се стреми да остане конкурентоспособен, докато растежът на заплатите в публичния сектор е ограничен от фискални ограничения“, предупреждават от институцията.
Те прогнозират, че тази година безработицата в България ще падне под 4%, но пазарът на труда ще остане напрегнат.
Преведено с DeepL.
