Министерството на иновациите и растежа има амбициозен план за подкрепа на българската наука и бизнес. Близо 115 милиона евро ще бъдат инвестирани през следващата година в осем нови процедури, целящи да свържат академичните среди с реалната икономика и да въведат страната в ерата на сигурни сателитни комуникации.
Новината беше съобщена след вчерашното заседание на Комитета за наблюдение на Програмата за научни изследвания, иновации и дигитализация за интелигентна трансформация (SRIDTP), на което беше одобрена индикативната годишна работна програма.
Трансфер на технологии – от лабораторията към пазара
Една от ключовите инициативи е по-нататъшното развитие на националния модел за трансфер на технологии. Процесът всъщност вече е в ход – в края на тази година ще бъдат отпуснати средства за създаването на централен хъб в София Тех Парк, който ще помогне на учените да превърнат изследванията си в търговски продукти и услуги.
През 2026 г. мрежата ще се разшири с регионални офиси в цялата страна. Идеята е местните компании да имат по-лесен достъп до научен капацитет и иновативни услуги, независимо дали се намират в столицата или в по-малките градове.
Малки субсидии за големи идеи
За финансиране с малки безвъзмездни средства ще могат да кандидатстват микро, малки и средни предприятия. Парите могат да се използват за иновативни услуги от специалния каталог на Платформата за сътрудничество между университети, научни организации и бизнес.
Системата работи на принципа на пазарен модел, където компаниите могат свободно да търсят подходящи специалисти, високотехнологични изследователски бази или специализирани услуги. Мярката не е нова – тази година над 100 компании се възползваха от подобна подкрепа, а сега програмата ще продължи и ще разшири обхвата си.
Предстои и мащабна модернизация на изследователската среда в академичните институции. Инвестициите ще се извършват чрез подхода за интегрирани териториални инвестиции (ITI), което означава координиран подход към развитието на цели региони.
България навлиза в космическата ера
Може би най-впечатляващата част от плана е изграждането на национален комуникационен център за сигурни сателитни комуникации и наблюдение на Земята. С този център България официално ще се присъедини към три големи европейски космически програми – GOVSATCOM, публично регулираната услуга на Галилео и предстоящата инициатива IRIS2.
Какво означава това на практика? Страната ще може да управлява кризите по-ефективно и да защитава критична инфраструктура като електрическата мрежа, транспортната система и комуникационните канали. Освен това ще осигури по-бърз и по-сигурен обмен на данни между българските и европейските институции, както и надеждна синхронизация на телекомуникационните и финансовите системи.
В епоха, в която киберсигурността и технологичната независимост стават все по-важни, тази инвестиция поставя България на картата на европейските държави със собствени възможности в областта на сигурните космически комуникации.
Преведено с DeepL.
